4-ти май, 1983

Война? Нет. Ела на лагер.

  Петокласничката от Манчестър, Мейн, която миналата седмица получи писмо от Съветския лидер Юрий Андропов, се чувства „малко по-сигурна сега”, но не знае дали би могла да приеме поканата на г-н Андропов, да посети съветстия лагер.

  Саманта Смит писа писмо до г-н Андропов, по-рано през тази година, след като в разговор с родителите си не получи отговор за Руско-Американските спорове, сподели бащата на момичето, Артър Смит.

  Г-н Андропов каза на Саманта да прецени сама за Съветския Съюз, след като посети летен лагер в Крим. Родителите на Саманта казаха, че ще трябва да я придружат, и все още не са взели решение.

  Г-н Смит, който е преподавател по английски в Щатския университет в Аугуста, Мейн, каза, че г-н Андропов „наистина се опита да се справи с въпросите й” в писмо от три страници. Тревогата на Саманта от опасността от ядрена война, беше успокоена от видимо изразената загриженост от страна на г-н Андропов, каза г-н Смит.

  Съветския лидер обвини президента Рейган, за липсата на напредък по двустранното споразумение за разоръжаване.

  „Ние не желаем тези оръжия да се изполват когато и да било”, каза г-н Андропов. „Ето защо, Съветския Съюз, тържествено заявява пред целия свят, че никога – никога, няма пръв да използва ядрено оръжие, срещу която и да е държава.”

  Също така, г-н Андропов, сравни Саманта с Беки Татчър, героиня от книгата „Том Сойер” от Марк Твен. Той добави: „Всички деца в страната ни, всички момчета и момичета, знаят и обичат тази книга.”

  Кореспонденцията на Саманта с г-н Андропов, направи семейството известно в публичното пространство, каза г-н Смит.

  Момичето, заедно с родителите си летя до Ню Йорк, за да участва в новинарски програми на три мрежи, след което, заедно с майка си, отлетяха за Калифорния, където участва в „The Tonight Show”.

  Когато семейство Смит се прибра у дома от Ню Йорк, бяха посрещнати от голяма тълпа. На следващия ден, семейство Смит, бяха домакини на съветски телевизионен екип.

  Бащата на Саманта сподели, че пълвоначално смятал писмото за нищо повече от „добро упражнение по граждансти отношения.”