 |
|||||||
|
Посвещение
Едно от най-добрите посвещения за Саманта е направено през октомври 1985-та, когато майка й създава фондация Саманта Смит. Фондацията е използана основно в помощ на организиране обмена на млади хора и по-доброто опознаване помежду им, и разбиране на обичаите им.
Статуя бива издигната в чест на Саманта близо до входа на Щатския музей на Мейн в гр. Аугуста, щата Мейн. Моля, посетете Maine Secretary of State Kid's Page за повече информация. Вижте други снимки на статуята, на сайта на MaineToday (Мейн днес), тук >>.
Мейн официално обяви всеки първи понеделник на месец юни за ден на Саманта Смит.
Съветското правителство, издаде почетна мемориална пощенска марка (показана е вляво), посветена на Саманта.
Диамант, култивирано лале, далия и ехинопсис, плавателен съд и планина биват кръстени на нейно име, в чест на Саманта.
Когато руският астроном Л. И. Черняк открива астероид 3147, тя му дава името 3147 Samantha.
Интересна публикация от Крис Чърчил бива отпечатана във в-к Кенебек Джърнал на 21 август 2005-та година - "Детето, което ги поведе"
Много от вас имат собствени мемоари за Саманта и за наследството, което тя остави в сърцата ви. Ако желаете да споделите мислите си, моля, изпратете писмата си на SamanthaSmith.info, някои от които са публикувани по-долу.
Този сайт е посветен на героя от моето детство.
Историята на Саманта започна за мен през 1985-та. Родена съм и съм отраснала в бившия Съветски Съюз. Мисля, че съм била много малка, за да разбера значението на визитата й през 1983-та година, но ясно си спомням как две години по-късно седя пред черно-белия си телевизор и слушам новините за самолетната катастрофа. Това ме шокира истински, изведнъж живота ми се стори толкова крехък и уязвим. Потърсих нейни статии и снимки във всички вестници и списания, които семейството и приятелите ми са събирали.
Бях 10-годишна. Саманта беше първата американка, за която знаех. Благодарение на нея мислех, че всички американци са мили хора. Нейният смел дух, заразителната й енергичност и ярката й усмивка са запечатани в сърцето ми завинаги. Мисля, че простият факт, че едно момиче, живяло някога, успя да ми помогне доста, когато растях.
Когато бях на 12, реших да направя книга с изрезки от вестници, които бях събрала. Взех една стара тетрадка и експериментирах с нея, докато разбера как да я направя да прилича на книга. Приших тетрадката и така се получи първата ми (и последна) книга.
Сега имам мои деца. Преди няколко години тази стара книга намери пътя си към моят нов дом в Америка. Прелиствах старите страници, покрити със статии, пожълтели от лепилото, и видях това усмихнато лице отново. Мисля, че трябва да споделя тази история с вас.
- Лена Нелсън, webmaster, www.SamanthaSmith.info
НОВО!!! Следях одисеята на Саманта много внимателно, след като направих първото си посещение в Съветския съюз през 1982-ра, малко преди Саманта да напише писмото си. Бях изумен, че такава млада личност, ще застане пред такава внушителна нация.
През 1986-та година, се завърнах в СССР, заедно с 10-годишната си дъщеря Джил, и приятелчето й Аби. Опитах се да погледна на тази страна през техните очи, каквито са били и на Саманта на тяхната възраст.
Моят принос към това смело и храбро момиче, е под формата на пиеса със заглавие "Звездите на Саманта", която се надявам да бъде поставена в поне два театъра през 2008-ма година, на 25-годишнината от пътешествието на Саманта.
Може да научите още за "Звездите на Саманта", като посетите www.samanthasstars.com
Пиесата завършва с три послания за Саманта. Те са напълно измислени, и все още не са написани, защото, мисля, че не са истински. Затова нека, посланията на героите от пиесата "Звездите на Саманта", бъдат мои думи.
От Ник Данилов, журналист, който следваше Саманта:
"Запознах се със Саманта, малко преди визитата й в Съветския съюз преди две години. Бях репортер за "Ню Йорк Таймс", и по него време бях ценично настроен по отношение на пътуването й, както и предполагам някои от вас. Да ви кажа истината, не вярвах тя да е написала писмото, което накара Юрий Андропов да й отправи покана. Сега вече знам, че само Саманта е способна да напише това писмо.
Кой би могъл да каже, какво ще бъде значението на пътуването й за света? Ние винаги казваме, че живеем. Ако можем да живеем, както живя Саманта, с жизнерадост, която никога не огасна, със смелостта, която някак победи всичките й страхове, и с усмивка, която би заразила всички хора в една стая или дори хората в цялата страна, тогава, вярвам, че ще сме напълно прави.
Благодаря ти, Сам.Нося ти много прегръдки и целувки, наше смело, малко американско момиче."
От Евърет, стар жител на Мейн и приятел на Саманта:
"И сега от един стар жител на Мейн, горд че е живял със Саманта. Семейство Смит ми беше като мое собствено. Артър ми беще като син, а Сам, като внучка. Джейн, моята душа ридае заедно с теб.
Искам да прочета поема за хората като мен, които останаха в домовете си в Мейн, докато Саманта правеше всичко, което можеше за нас. Това е поема на английстият писател-романист, Томас Харди.
'A star looks down at me
And says: Here I and you
Stand, each in our own degree;
What do you mean to do?'
Добре се справи, Сам, наистина добре!"
От Анатоли Добрянин, посланик на Русия:
"Нося съболезнованията на хората от републиките в СССР. Не само на тези от Москва и Кремъл, които посети Саманта, а и на тези хора, които живеят в малките села, видели Саманта по телевизията и чели за нея по вестниците. Те се влюбиха в това момиче от Мейн и точно заради това, те ви обикнаха и вас, хора от Америка. Надявам се след години, да се научим да се обичаме, дори и още повече.
За мен,... къса ми се сърцето. Посвещавам тези думи на Саманта, така както ги е посветил Фьодр Тючев на нашия любим Аледсандър Пушкин - ` Като първата любов, така и сърцето на Русия няма да те забрави'"
И аз няма да те забравя, Саманта!
Грег Маршъл
Западен Ливан
Моля, посетете уеб-страницата на американското посолство в Москва, за да прочетете статията, посветена на Саманта, от съученичката й, Ивет Айрин Сейнт-Андре, "Помня Саманта Смит: Посланик на добра воля".
Моята почит към Саманта, велика личност, велик американец:
Скъпа Саманта,
като че ли беше вчера, когато открих историята ти в мрежата, велико изобретение на родината ти. Страната ти е велика заради хората като тебе. Хора, които виждат чужденците като човешки същества, и ги обичат и уважават.
Саманта, ти беше твърде добра за този свят. Ти си символ на интернационализма, на човечността, на смиреността. Никой друг не е постигнал товкова много в крадкия си живот като тебе. Човечеството ще съхрани завинаги спомена за теб. Поне истинските хора.
Аз винаги ще помня топлата ти перфектна усмивка на корицата на Пътешествие в Съветския Съюз. И твоите стегнати къси фрази, които накараха империите да треперят. Почивай спокойно, Саманта, ти направи така, че ние - възрастните, да заприличаме на деца.
Кирякос Ктенос Брюксел (Националност: Кипърец)
По някаква причина, може би заради положението в света днес, Саманта Смит се появи в съзнанието ми.
Каква невероятна млада дама беше тя! Каква загуба за населението на земята беше смъртта й.
Вече бях възрастна, с мои собствени дъщери, когато я видях в Нощното шоу и помня как участваше по телевизията. С прискърбие разбрах за смъртта й през 1985.
Светът наистина щеше да има полза от нея и днес. Ако има възможност да бди над нас по някакъв начин, надявам се, че тя се бори за нас с най-висшата сила. Тя би могла да направи нещата значими, кой знае, може би в момента го прави!
Уенди ГокнърБорбонас, Ил; САЩ
Семейство в Казахстан (част от СССР по време на визитата на Саманта) всекидневно си спомнят смелото малко момиче от Америка.
Ербулат Беркалиев и младото му семейство били ревностни наблюдатели на визитата на Саматна Смит в Съветския Съюз през 1983-та година. Всяка вечер сядали около техния черно-бял телевизор, за да видят последните новини около нейната личност. Неговите две дъщери, също така, били много активни в писането на есета в училище, отразяващи пътуването на Саманта Смит.
През август 1985-та, Беркалиеви били съкрушени като чули тъжните новини за смъртта на Саманта и баща й. Те взели участие в служба, в памет на момичето, в селцето Казак. Почти всеки един в селището присъствал - толкова силно били повлияни от историята на малкото момиче.
Няколко месеца след като трагичната вест достигнала Съветския Съюз, съпругата на Ербулат, Улмекен разбрала, че е бременна. И двамата без капка съмнение знаели как ще кръстят детето ако е момиче, да, познахте.... Саманта!
И точно това направили, когато на 2-ри ноември 1986 се ражда третата им дъщеря, която веднага нарекли Саманта.
Срещнах семейство Беркалиев, когато Саманта беше 19-годишна и беше чудесно да видя колко много от Саманта Смит е още с това семейство. Саманта е млада студентка в университета в Астана, столицата на Казахстан, и целта в живота й е да бъде дипломат. Тази година тя ще посети Обединените Нации в Ню Йорк, като част от курса й по Международни отношения.
Саманта ми писа няколко месеца след баща си Ербулат. Това е нейната собствена история.
Казвам се Саманта Беркалиев и в момента живея в Астана, Казахстан, където уча в Евразския Национален Университет на Л. Н. Гумилев, профил Международни отношения, където съм студент втора година. Интересувам се от тази материя за бъдеща професия, защото съм запозната с историята. Харесвам чуждите езици. (говоря английски - не толкова добре, но се надявам като се върна от САЩ да го владея. Вярвам в това.) Преди няколко месеца започнах да изучавам френски, а сега искам да уча и японски. Преди седмица, когато започнахме новия семестър, учителите ни попитаха коя страна ще изберем за специализация. Избрах САЩ!!! Сега ще изучавам Американска политика, икономика, образование и др. Гордея се много, че баща ми ме е кръстил на Саманта Смит. Учил ме е, че трябва да й подражавам. Саманта Смит е била от Щатите и бих искала да науча повече за тази страна, затова искам да посетя Щатите това лято. Много искам да продължа по нейния път. Искам да бъда като нея и вярвам, че ще бъда!!!!! Една от мечтите ми е да посетя мястото, където се е родила. Можеби това лято мечтата ме ща са сбъдне. Като се срещам с различни хора, постояно ме питат защо имам такова интересно и хубаво име. Винаги им разказвам историята на името ми. Дори и сега някои мои приятели са изненадани от решението на баща ми да ме нарече Саманта. Мога да Ви кажа едно аз съм много горда и щастлива, че имам такова прекрасно, хубаво и историческо име. С най-добри пожелания Саманта Беркалиев Астана КазахстанКогато един млад живот си отиде, често се чудим как ли би изглеждал този човек като възрастен. Хора като Саманта Беркалиев, която се стреми да следва действията на тази смела и млада душа, е израз на силата, надеждата и желанието на младите хора в нашия объркан свят да вършат добро, в името на другите. Благодаря на Господ за децата като нея.
Поздрави, Дейв Хътън (Временно работещ в Аксай, Казахстан)
Аз съм само няколко години по-възрастен от Саманта, каквато би била днес, и сега имам деца дъщеря ми сега ена възраст, на която бях аз, когато гледах как Саманта променяше света. В училищата все правехме учения при въздушни нападения. Учиха ни, че ако видим огромни присвятвания, трябва да залегнем под чиновете и да покрием лицата си с якета или дрехи. Години след това, за мой ужас, разбрах, че причината да карат учениците да си прикриват лицата, е че след ядрена атака, идентифицирането на телата особено детските ще е приоритет, и ако лицата ни са покрити, когато умрем, няма да са толкова увредени и ще могат да ни разпознаят. Помня деня, в който Саманта умря. Беше топъл летен ден в Ню Йорк. Прекарвах дните като се шляех с приятели по време на лятната ваканция. По-късно видяхме хора да плачат. Попитахме какво се е случило. Саманта Смит е мъртва, така ни отговориха. Изпаднахме в шок. Хората се бяха събрали по улиците, искрено скърбящи. Палеха свещи и оставяха мечета-играчки с бележки, които гласяха Обичаме те, Саманта! и всички радиостанции имаха минута мълчание в нейна чест. Това можеби беше най-тъжният ден в живота ми. Моят герой загина. Помня, че се ядосах на един по телевизията, който я нарече Съветска пропаганда. Всички казваха: На кого му пука! Тя поне ни накара да говорим, това е стъпка в правилната посока. Помня колко бях разочарован, когато нито един официален правителствен делегат от САЩ не дойде на погребението. Помислих си ако това е отношението ни към нашите миротворци то ние сме в ужасно губещо положение. През `83-та, когато тя посети Съветският Съюз, аз я гледах по телевизията, всеки репортаж, който показваха (беше почти на всеки час), оформи възгледите ми за света до края на живота ми. До този момент си мислехме как Злия Съветски Съюз иска да поеме контрола върху света. Саманта ни показа, че и там можеш да откриеш приятели, такива като нас... децата, и тя донесе още нещо със себе си, което взе от пътуването си, и беше по-ценно от кой да е подарък. Тя върна обратно надеждата. До ден днешен, когато видя лицето на Саманта, се сещам за.... Надеждата. Саманта е, и винаги ще е герой за мен, и аз разказвам историята й на децата си. Обяснявам им, че само една от нашите ядрени подводници носи повече разруха от всичките войни събрани в едно. Това ги обърква и те ме питат: А те колко са?, Отговарям: Има ли значение? Толкова сме се заляли с бензин, че няма значение дали имаш 3 клечки кибрит или 10..., резултатът ще е един.
- Тод Уайлдрик
Името ми е Самсън Лий, в момента съм на 16 години. Интересувам се от Съветската история и Студената война, но се засрамих, че не знаех коя е Саманта Смит. Сега разбирам колко е значима за стихването на напрежението и за опасността от ядрена война между СССР и САЩ. Роден съм след тези събития, но ако знаех за това по-рано, мисля че Саманта щеше да е моят идол, мисля че нейният дух и смелост, която е проявила като е изказала надеждите си за мир към един от великите световни лидери, са изключително ценни за хората на моята възраст. Осъзнах, че на днешните подрастващи им липсва дух като на Саманта, и са много малко заинтересовани за войната и мира, за това да се изгради един по-добър свят за всеки на планетата и от съхраняването на това, което Бог ни е дал. Мисля, че Саманта трябва да бъде призната за символ на мира, трябва да й бъде отдадена чест от света, за да може младото поколение да я помни, нея и нейното постижение, и да се учи от нея.
- Самсън Лий, Куала Лампур, Малайзия
В момента съм 45-годишен. Когато някой ме попита кои са моите герои, започвам винаги с името на малката Саманта Смит. Правя го, защото спомена за нея е все така жив и днес. Внезапната й поява, по мое скромно мнение, е дар от бога. На 10 години, тя олицетворяваше всичко, което всеки трябва да е. Нейният самотен поход към истината и мира, намагнетизира света и аз бях свидетел на това. Странно е как всичко това дойде от някой, който е толкова млад, докато възрастните мислеха само за войни и правене на ядрено оръжие. Нейната трагична смърт беше тъжен ден и аз помня тази загуба много добре. Нейното младо усмихнато лице никога не беше изтрито от спомените ми, защото духът й дълбоко влияеше на сърцето ми. Времето отминаваше, все по-рядко чувах името й да се споменава. Изглежда, че беше забравена до известна степен. Но тя никога не бе забравена от мен. И така, още преди да спомена името на Д-р. Мартин Лутър Кинг или Абрахам Линкълн, или Джордж Вашингтон, или Франклин Рузвелд, или Матма Ганд, или лейди Даяна Спенсър, или Хариет Тубман или Медгар Евърс, които са мои герои, аз винаги започвам с малката Саманта Смит. Те беше изпреварила времето си, но нейният живот и любовта й към истината и мира, и куража й да преследва тези идеали, са святи за всеки мъж, жена и дете, дори и да не знаят или не могат да произнесат нейното свято име. И така, в името на това скъпо детско чудо, споменавам името й и сега, и се надявам, че Господ в небесата ще я държи близо до гърдите си, защото тя със сигурност бе най-доброто Му творение и част от Него.
- Преп. Шелдън Б. Фишър
Бях впечатлен от личността на Саманта, както много други хора. Но защо? Преминавайки през различни ситуации, намирам отговори на много въпроси и най-вече на следното:
Мисля, че тайната, криеща се във влиянието на Саманта, е в нейната истинска духовност. Тя живя и действа с духа си, с цялото си сърце. За мене Саманта е идеалът за духовната личност. Животът й е израз на Любовта, което е добродетел.
Тя се превърна в лидер, защото тя ни вдъхнови и ни поведе към среща с нашата естествена доброта, да съзрем истината, да срещнем най-добрата част от себе си, която е във всеки един от нас. Вярвам, че същността на нещата е в доброто, защото само доброто може да съгражда. Злото унищожава и само себе си. Не може да е основа на реалността. Може да е само паразид. Очевидно е!
Смятам, че посланието на Саманта е, че с истината, духовния живот, с отговорността, движени от любов, може да опазим и подобрим живота си, че ще можем да намерим истинското изкупление на душите си, на мира, на природата, на света. Да намерим истинския смисъл на живота, истинската наслада и щастие.
-Сергей Сорокин, Севастопол, Украйна
Привет от Москва!Много се зарадвах като открих този сайт в интернет. Не са много хората, които помнят Саманта, в наши дни. Изминаха повече от 20 години, откакто тя посети Съветския Съюз, и последните десетилетия бяха дос
