Да помним
Саманта
Джойс Ханг
|
|
|
 |
|
Време е за затваряне. В Щатската библиотека на Мейн костюмирани
служители и редовни клиенти бързат да напуснат сградата, без да
се заглеждат толкова в малкото момиче от бронз.
В краката на статуята в цял ръст има малко мече, държащо
Американското знаме и свежи карамфили. В събраните длани на
протегнатите й ръце има гълъб. Изкуствени цветя са обгърнали
врата й.
Кое е това момиче замръзнало във времето? В основата на статуята
пише: Саманта Рийд Смит, Най-младият посланик на добра воля от
Мейн.
Преди двадесет години, през тази седмица, 11-годишното момиче от
Манчестър пое на публично отразено пътуване, в тогавашния
Съветски Съюз, и завладя сърцата на две държави, хванати в
ръцете на ядрената надпревара.
Това е една доста позабравена годишнина след дните на Студената
война, във времето на Ал-Кайда и Ирак, и нещо, което още е в
разгара на дебата.
За
почитателите й, Саманта е завещание на това, че детската сила
може да повлияе на държавите. Други вярват, че е била нищо
неподозираща пионка на пропагандисти от Съветския Съюз и
Американското правителство, дори мислят, че Съединените щати
никога публично не са подкрепили пътуването.
Майката на Саманта, Джейн Смит, не е съгласна, но миналата
седмица сподели, че Американския
департамент помогнал на
семейство Смит за пътуването - „дори мислеха, че не желаят да ги
видят като се съгласяват.”
Всички партии обаче са съгласни, че визитата на Саманта
подобри отношенията между двете страни и стана предшественик на
гласност, официалната съветска политика на
"Откритост".
„Публичният облик на
отношенията между Съветския Съюз и Съединените щати започна
да се подобрява драматично след визитата й”, каза Андрю Кучинс,
началника на Руско-Евразката дарителска програма за международен
мир във Вашингтон. „Тя може да бъде неочаквано твърда за нещата,
които предстоят.”
През 1983-та година, Американските отношения с най-голямата в
света комунистическа страна стигнали до крайност в опосната игра
на високи залози. Съветите нахлули в Авганистан, за да задържат
про-комунистическото правителство на власт. Президента Роналд
Рейган натискаше Конгреса, за да разшири Американскара
отбранителна програма.
На 7-ми юни, Саманта излетя за Съветския Съюз с родителите си,
посети Ленинград и Москва с лимузина, и си играеше с младите
пионери в комунистическия младежки лагер на брега на Черно море.
Където отидеше, тя очароваше домакините и репортерите, които я
преследваха на всяка стъпка, със своята прекрасна усмивка,
разкриваща зъбките й и звучното дъвчене.
След телефонен разговор с Първата жена в космоса Саманта каза:
„Тя непрестанно повтаряше, „Целувам те Саманта, целувам те.””
„Не
знаех, че е първата жена в космоса. Боже, помислих си, че е
просто едно дете, което се обажда”
Тя показа на съветските хора, че не всички американци искат
война. И тя хуманизира съветските хора, дори лидера на
Комунистическата партия Юрий Андропов, който покани семейството
й да посети страната, след като тя му написа писмо, в което
изрази тревогата си от ядрена война.
Андропов я сравни с Беки Тачър, смелата приятелка на Том Сойер,
от романа на Марк Твен. След като прочете отговора му на писмото
си, Саманта каза, че си представя Андропов, някогашния шеф от
КГБ, като един вид добър дядо.
Саманта се завърна у дома като международна знаменитост, но с
кратък живот. На 25-ти август, 1985-та година, след снимките на
епизод от новия сериал на телевизия
ABC
с Робърт Вагнер, Саманта и баща й, Артър, бяха убити в самолетна
катастрофа в горите в близост до летище Оубърн-Люйстън. Пилотски
грешки и лошо водене от страна на контролния диспечер бяха
падчертани като вероятните причини.
През двете десетилетия изминали от смъртта й, светът се е
превърнал в едно различно място. Съветският Съюз се разпадна
през 1991 и Русия, като най-голяма държава, влезе в
по-дружелюбни отношения със Съединените щати.
В този нов световен ред, фондация „Саманта Смит”, основана от
майка й през октомври 1985-та, достигна до състояние на нарастващ
застой.
Борда
на директорите на неправителстваната организация, която
спонсорира пътувания в Щатите за около 1000 деца от Съветския
Съюз до средата на `90-те, не планира да се събира до следващото
лято. Едва тогава ще се разисква какво да се прави с малкото
средства от дарения.
„Нищо не е изоставено, просто светът се промени,” каза Дона
Брунстад, бившия изпълнителен директор на фондацията. „Когато
това се случи, ние вече не ходехме за дарения.”
Тя добавя: „Мисля, че работата, за която беше създадена да
върши, е направена.”
Почитателите на Саманта казват, че историята й продължава да
вдъхновява и съдържа уроци. Те отбелязват, че в днешния свят на
битки, все още се съдържат темите, които подтикнаха Саманта да
пише на Андропов, за да попита: „Вие за война ли сте или не? Ако
не сте, моля, кажете какво ще направите, за да няма война.”
Жилещите думи като
„ядрени бойни глави”
и
„Зло”
са същите, като тези от преди 20 години – само, че сега са
„Оси на Злото”,
или по-скоро
„Империя на Злото”.
„Мисля, че нейният завет не е само в добрите отношения между
Съединените щати и Съветския Съюз, а и за мира като общо”, каза
Джордж Мичел, бивш Щатски сенатор от Мейн, който работеше за
по-добри отношения със Съветските хора след смъртта на Саманта.
„В момента, в който противниците на промяната към по-добро се
променят, ще има надежда и жажда за мир сред хората, а не само в
тази страна”, каза Мичел.
Сходно
на работата на Саманта бе направено от „Семена на Мира”,
програма, която доведе тийнейджъри от Израел, Палестина и други
горещи точки в света, за да изгладят конфликтите си в Отисфийлд.
Впрочем, Джон Уолак, един от основателите на „Семена на Мира”,
обича да нарича Саманта част от мирното наследство на Мейн,
заедно с Мичел и бившия сенатор Едмунт Муски.
Сходно, мирни активисти я направиха основен модел, като
направиха статуята й точка за спиране по време на мирното рали
срещу Американското нахлуване в Ирак.
Всички, от учениците в начално училище „Саманта Смит” в
Самамиш, Вашингтон, до големите лидери на хуманитарни
организации и хора, които помнят нейния подвиг – я наричат
Вдъхновение.
„Гледам на Саманта Смит като на детето, което казало на
императора, че не носи никакви дрехи”, казва Танди Ратлиф,
32-годишна майка на две
деца, от Южен Портланд, вдъхновена от Саманта,
пътувала в Съветския Съюз като тийнейджър.
„Тя казваше, че Съветският Съюз не е зъл, и всички казаха: „Може
и да е права,””
Все още има дебат за това дали Саманта не е била използвана от
правителствени агенти на някоя от страните.
Това е и мисъл на Ендрей Крочмалук от Ричмънт, първо поколение
американо-украинец, чийто баща е бил журналист и издател,
затворен от Съветското правителство.
Крочмалук е убеден, че визитата ня Саманта е постановка в
публичното пространство, направена от комунистите, за да се
покажат „открити, каквито не са” и да прикрият потиснатите лица
на населението.
Но времето е укротило мнението му. „Тя беше любвеобвилна млада
дама и е набрала сила, като е спечелила сърцата на мнозина,”
казва Крочмалук сега, на 58.
Кучинс, който е бил завършващ студент, когато Саманта е посетила
Съветския Съюз, споделя: „По онова време, споделях циничната
гледна точка, че тя е използвана основно от руснаците за
пропаганда. Но от друга страна, тя беше толкова сладка и
привлекателна и беше толкова прекрасна история, че на кого му
дреме? Тя се издигна над пропагандата.”
Ако беше жива днес, Саманта щеше да е на 31. Всеки се чуди с
какво би се занимавала.
„Кой знае?” казва Джейн Смит, която е пенсионирана от държавната
работа, и сега е президент на местната организация
YMCA в
Бутбей Харбър.
„Тя мислеше, че има желание да е ветеринар и балерина, а и дори
мислеше, че никога няма да взима уроци по балет.”
Преди смъртта й, Саманта изглежда се бе насочила
към звездното небе на Холивуд. Прес-репортери започнаха да и
викат „Актриса и адвокатка на мира.” Някои просто я наричаха
„Знаменитост.”
Със сигурност тя би била жива икона в бившия
Съветския Съюз, където открият ли диамант, роза или планина, ги
кръщават на нея.
Но за бъдещите поколения млади хора в Мейн,
Саманта ще бъде статуята пред щатската библиотека.
“Нейния облик, колкото и да е, крие нещо
интригуващо за някои деца и възрастни, които влизат вътре в
библиотеката, за да научат повече”, споделя библиотекарката
Илейн Стенли.
„Те искат да знаят коя е била и какво е
представлявала,” споделя Стенли.
С писателя на статията Джойс Ханг може да се
свържете на тел.: 791-6364 (САЩ) или на:
jhuang@pressherald.com
|
|
