Саманта Смит: Как беше в действителност.

Детският възпитател в "Артек" през 1983-та, Олга Сахатова, споделя спомените си за Саманта Смит – "Посланикът за мир" от САЩ.

 

Преведено от Екатерина Д. Доброва

/на български език - С. Йорданов/

Саманта и възпитателката й в "Артек", Олга Сахатова.

 

  За поколението на `80-те, американското момиче Саманта Смит е нещо като фолклорен герой. С наивното си писмо до главния секретар Юрий Андропов, тя започна края на "Студената война". Поне две книги и многобройни статии бяха написани, по повод пътуването й до СССР и лагера "Артек".  След всичко това, изглежда невъзможно да се каже нещо ново.  Но както винаги има място за едно "но..."  Обикновено, всички статии, разглеждат мястото на Саманта в Руско-американските взаимоотношения, “националната дипломация”, и др. но ние успяхме да открием Олга Сахатова, възпитателката на Саманта в лагера "Артек", която сподели няколко неизвестни факта за най-известното пътешествие, на най-известното дете на планетата, до най-известния лагер в СССР.

 

Това е историята, както я разказа Олга:

  Беше 1983-та, първата ми година на работа в "Артек". Вече бяхме чували за това американско момиче, и писмото й до Юрий Андропов. Много скоро шефът ми Валентин Антонович Савелиев, ме извика и ми каза: "Сахатова, "продадох те". Ще работиш със Саманта". Бях в паника: "Защо аз? Виновна ли съм за нещо? Това е прекалено голяма отговорност за мен!" Той ми обясни: "Ти си единствения възпитател, който говори английски свободно".

  Първоначално, бяха решили да поставят Саманта в "Синята сграда" (беше с най-големите удобства) заедно с мен.  Като че ли нитой не обърна внимание, на това, че работех с друга група. "Синята сграда" имаше свои водачи, Борис и Галина  – студенти от Кострома (Русия). По време на престоя на Саманта, аз трябваше да им помагам – да бъда с американското момиче и приятелката й Наташа.

  Наташа Каширина от Ленинград (сега – Санкт Петербург) беше в тази група, знаеше английски, понеже майка й беше учител по английски. Когато леглата на Наташа и Саманта, бяха събрани заедно "по някаква причина", малките момичета станаха приятелки… както беше планирано.

  Саманта хареса униформата си страшно много. Попита ме дали ще е възможно да я задържи като сувенир. Директора ми каза: "Не знам, Сахатова. Ще трябва да платиш за тази униформа". (Тези, които работят в "Артек", помнят, че възпитателите плащаха за всяко изгубено нещо от джоба си, а след това по никакъв начин не се компенсираше в заплатите им, и ние брояхме всички тези злощастни шапки, както и тениските и значките, които децата оставяха къде ли не, а всичко това си имаше цена). Бях объркана. Генералния секретар кани хора в страната, и аз трябва да плащам?!  В крайна сметка, се примирих с това. Момичето беше прекрасно. Аз вече я бях възприела не като Посланик на мира, а като мое дете от "Артек". Защо да не й дам униформата? В крайна сметка всичко някък си беше уредено без моето мнение, и те дадоха и една униформа и на Наташа. Между другото, тя беше с нея, когато посрещна Саманта в Ленинград, в разрез с правилото, децата да връщат униформите си преди да напуснат лагера.

  Преди да престигне Саманта, ни инструктираха как да се държим; да не стоим пред камерите, да не говорим с "вражеските" кореспонденти, да бъдем внимателни с политическата информация и прочие. Столът за хранене беше в основен ремонт, и не беше готов за откриването на сезона. Отведохне децата в друг.

  Колко бяха стъпалата, някой помни ли? Хората наричаха тези стълби "да свалиш килограм". Но в чест на нашият гост (Ура!) ремонта беше спрян, и дори бяха успели да внесат една палма. Тази палма все още си седи там, сега е толкова голяма, че при последния ремонт бяха направили специален свод на тавана заради нея.

  Придържахме се към инструкциите доста сериозно. Възпитателите не се приближаваха до репортерите и фотографите. Инструкторът ни по плуване Василий, беше навсякъде, показваха го по всички телевизионни канали.

  В денят, в който пристигна Саманта, директора на "Артек" ме попита поне 100 пъти: "Сахатова, кажи ми истината, наистина ли разбираш английски, или не???!!!" Дори започнах да се съмнявам в себе си, бях толкова уплашена. Между другото, първия автобус с кореспонденти "беше забравен" в Симферопол, а вторият беше поел по грешен път. Така, че, когато Смит пристигнаха, ги порсещнаха само хора от "Артек", но след няколко минути пристигнаха и журналистите. Господи, как само бързаха! Всеки искаше да е първи, преди останалите. Нечия камера беше счупена, нечии очила бяха стъпкани… Все едно, че Саманта ще изчезне след 5 минути!

  Сем. Смит попитаха дъщеря си, дали би искала да живее с момичетата в лагера, и тя отговори "да". Баща й постави само едно условие: да пазим момичето от репортерите.

  И с това започна прекрастния ни живот със Саманта и Наташа. Нито един репортер не ни безпокои. Къде отидоха всички – не знам. Децата й подариха пухкави панделки (Саманта много ги хареса), и ние й ги сложихме. Участвахме във всички мероприятия в лагера. Никой не караше моите момичета да спят следобяда (в "Артек" го наричахме "Тихият час"). Прекарвахме това време на плажа.

  Поведението на Саманта в лагера беше много добро и естествено, тя никога не се държеше като "звезда". Тя правеше сутрешните упражнения заедно с всички деца, плуваше в морето. Първата й реакция към морето беше: "Олга, какво й е на водата? Солена е! В Мейн, където живеем, езерото е с прясна вода!"

  Между другото, снимките не лъжат: Саманта беше невероятно красиво дете. И бих добавила постоянната й лъчезарна усмивка (в следствие от радостта й от живота, а не от кюртоазия)…

  Видях майката на Саманта, Джейн, в "Артек", след смъртта на съпруга и детето й. Разбрах, че Джейн е пристигнала по случайност. Стоях наблизо и изведнъж я забелязах. Попитах: "Помните ли ме?" Тя извика: "Олга!!" Прегърнах я, и хората около нас бяха изненадани да видят нашата непредвидена среща.

  През 1989 и 1991 работих в Америка, в лагер кръстен на Саманта (Джейн уреди всичко). През 1998-ма, бях в същият този лагер с 13-десет годишната си дъщеря. Там, ние се срещнахме и се отнасяхме едни към други с любов. Хората от този щат помнят Саманта...

 

            Олга Сахатова и Джейн Смит.