През следващото десетилетие, фондацията организира летни
визити за деца, главно на възраст между 11 и 16 години,
за и от Съветския Съюз и прилежащите му републики. През
лятото на 1986-та, Джейн Смит, придружаваща 20 от
съучениците на Саманта, посети Игрите на Добра воля в
Москва и младежкия летен лагер на брега на Черно море,
който Саманта посети три години
по-рано.
Фондоцията доведе първата си група от съветски
лагеруващи в Мейн през 1987-ма година. Поради писма със
заплахи и страха от безпокойството на родителите на
другите лагеруващи, фондацията организира двуседмичен
отдих, специално за съветските деца, с хора патрулиращи
периметъра на лагера и полиция в готовност. Въпреки
опасенията на фондацията, нямаше никакви проблеми, и на
следващата година, съветските деца прекарват нормална
почивка в различни лагери из
Мейн. Същото лято американски тийнейджъри отсядат в
няколко лагера на Черно море под покровителството на
фондацията.
Две години по-късно, през 1990-та, фондацията приема
първата си група деца от заразената зона в Чернобил,
много от тях страдащи от здравословни проблеми в
следствие на радиацията. Следващата година, фондацията
кани голяма група лагеруващи от Чернобил, но в
последната минута възниква проблем със самолета им на
„Аерофлот” за Ню Йорк. Фондацията урежда руски военнен
самолет да ги превози до военно-въздушна база „Пийс” в
Ню Хемпшир. Това е първият (и може би последния)
съветски военен самолет кацнал в току-що закрита база, в
която точно в този момент е застанал на пистата „Еър
Форс 1”. (по това време президента Буш
Ст. е прекарал
почивката си в имението в Мейн.)
Също така през 1991-ва фондацията стартира нещо,
наречено Първа международна бизнес програма в САЩ, за
млади хора от Съветския Съюз и прилежащите му републики.
Участниците в програмата са обикновено, току-що
завършили студенти, които прекарват един месец във
внимателно подбрана бизнес-фирма от Мейн, за да се
научат на отговорни бизнес идеи, с които да помогнат в
трансформирането на държавата им към пазарна икономика.
През първата година, един от тях бива поставен във
фирма, занимаваща се с легализация и лобиране в
Портланд, с което се превръща в първият съветски
гражданин обърнал се към Законодателния орган в щата
Мейн. (А също така е и последният, заради разпада на
Съверския Съюз през декември с.г.)
Фоднацията продължава да спонсорира лагеруващи през
първите години на 90`те, но от 1995-та, с раждането на
много нови и по-големи организации за обмен, състезаващи
се за едни и същи пари, фондацията „Саманта Смит” се
превърна в жертва на собствения си успех. Сама решава да
спре организирането на обмен.